Подаръци, картини, керамика, пластика, бижутерия, уникати, сребърна авторска бижутерия, изкуство, живопис, графика, скулптура Онлайн Арт Магазин Замъкът


%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%B7%C3%90%C2%BA%C3%91%C6%92%C3%91%C3%91%E2%80%9A%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%BE%C3%91%E2%80%9A%C3%90%C2%BE %C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0 %C3%90%C2%B1%C3%91%E2%82%AC%C3%91%C5%92%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B3%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BB

Като цяло зрелището изглежда дори весело: сияе светлосиньото небе, шуми рекичката и фигурки като ярки червени, бели и сини петна изпълват пространството, което е подобно на селска улица, на килим от цветя. Но в същност не е толкова весело. На видно място личи кълбо с кръст — символ на земното кълбо, — само че кръстът е увиснал надолу: знак, че светът е обърнат с краката нагоре, виждаме страна на глупаци. Брьогел има и картина "Страната на лентяите". На нея са изобразени само няколко фигури, и то в едър план, отблизо, Войник, селянин и учен — дебели, издути, прилични на колбаси, лежат, разположили се по радиусите на кръга, в центъра на който се намира дърво-маса с приготвени ястия. Наблизо наднича от къщичка приличен на жена рицар със скръстени ръце и зяпнала уста. Всичко изобразено съответствува на народната сатирична песен за "Страна Шларафия": На ята и на далечен път гъски печени летят, летят. И — повярвайте ми — от небесата падат по поръчка — кът-кът-кът — право на лентяите в устата.1 Брьогел не е мизантроп, който смята човешкия род за сбирщина от тъпи, суетни, алчни и лениви хора. Не, той просто не щади ни тъпотата, ни алчността, ни леността, както не ги щади и народът в хапливия си фолклор, чужд на каквато и да е сантименталност. Брьогел е далече не само от сантименталността, но и от човеконенавистничеството. Животът има тръпчив и горчив вкус, но е живот и Брьогел го обича по свой начин. Заедно с мъдрия бургундец Кола Брюньон той би могъл да каже: "В същност човек е славно животно." На грубоватото веселие на селяните Брьогел от душа се любува в картините си "Селски танц" (ил. 13) и "Селска сватба". А на своята страна — в цикъла от прекрасни поетични картини "Годишни времена". Тези ширнали се пейзажи, но пейзажи населени, действени, представляват, взети заедно, епична песен за Фландрия: тук тя е цялата, тук са нейният труд и нейните дни, нейните пастири и земеделци, нейните снежни зими, ветровити есенни вечери, щедрото лято, богато на плодове. Най-хубава от цикъла "Годишни времена" е картината на зимния ландшафт с ловците (ил. 15). До най-далечния хоризонт местността потъва в дълбоки меки преспи, прерязани от ледени огледала. Удивително точно е предадено съотношението между заснежената равнина и оловносивото небе и тъмните, почти черни силуети на дърветата и на ловците на преден план. Тази рязка силуетност върху фона на снега е нещо ново в живописта, много смело. Изведнъж ни обгръща познатото свежо дихание на зимата — то сякаш не се е изменило от онези времена. А газещите през преспите ловци с кучета — колко живот има в тия фигури, колко те са достоверни! Брьогел има остър и саркастичен ум и гневно сърце, отзивчиво към страданията на неговата родина. Ето той рисува "Избиване на младенците във Витлеем" (ил. 14). Какво е това? То съвсем не прилича на библейския Витлеем в Палестина: това е истинско фламандско селце, потънало цялото в сняг, в което са пристигнали на коне въоръжени с копия чужди войници — те нахълтват в къщите, насъскват срещу жителите кучета. Един селянин е коленичил пред конника направо в снега. Това е наказателен отряд, изпратен от инквизицията или от херцог Алба за усми-ряване на фламандските гьози1. Брьгел пренася евангелската легенда в съвременна обстановка — начинът сам по себе си не е нов: така постъпват и италианските живописци. Но подходът на Брьогел е друг. Италианците посредством мита героизират своята съвременност и съответно я приповдигат. Те не толкова дори пренасят библейските легенди в съвременна обстановка, колкото проецират себе си и своя начин на живот в ония митични зремена. Брьогел откровено рисува нидерландското село, селяните и испанските ландскнехти. Защо той нарича картината "Избиване на младенците" — тук отчасти проличава смислов паралелизъм (и днес — иска да каже той — става нещо подобно на онова, което е правил цар Ирод), а отчасти и "езоповски език", маскировка на политически острия сюжет. Известни са и други примери на "езоповски език" у Брьогел. Неговият "Неверен овчар", който бяга от полето, когато вълк удушва овчиците — по всяка вероятност е политическа алегория. Смята се, че художникът намеква за кардинал Гранвел, съветник на владетелката на Нидерландия Маргарита Пармска, който напуснал своя пост в 1567 година и на негово място бил назначен свирепият херцог Алба. З изкуството на Питер Брьогел традиционните стилови черти на нидерландската живопис придобиват нова интелектуална застреност и ясен прицел. Той, както и предшествениците му, култивира майсторството на детайла, но с други намерения. Достатъчно е да вземем може би свраката, кацнала на напречната греда на бесилката (в картината "Танц край бесилката", ил. 16), ели синджира, който селянинът в "Страната на лентяите" не просто е хвърлил, а е седнал върху него, за да не му го откраднат. Брьогел, както и Босх, е майстор на фантастичната гротеска, но реалната подкладка па фантастиката му е много по-очевидна. Когато например той изобразява "Битката между сандъците и спестовните касички" или "Кухнята на дебелите и кухнята на мършавите", не е трудно за зрителите да разшифро-ват социалния смисъл на тези гравюри-гротески. И най-после композицията. Разпространения у нидерландците тип на пространствено-пейзажна композиция без акцентиране върху главните лица и събития Брьогел прилага така, че в нея се разкрива цялата жизнена философия. В това отношение е особено интересно "Падането на Икар" (ил. 17). Античният мит разказва за младеж, литнал в небето с восъчни криле; той се приближил съвсем до слънцето, восъкът се разтопил и Икар паднал в морето. Красива легенда за безумството на смелите. Картината на Брьогел изобразява мирен пейзаж край брега на морето: орач върви след плуга, овчар пасе стадо, рибар с въдица седи, а в морето плуват морски съдове. Къде е тук Икар и какво общо има тук неговото падане? Необходимо е внимателно да се вгледаме, за да видим в десния ъгъл на картината жалките голи крака, стърчащи над водата. Икар е паднал от небето, но това дори никой не е забелязал. Обикновеният живот си тече, както винаги. За селянина оранта, за овчаря стадото, за рибаря въдицата са много по-важни, отколкото нечии полети и падания. Смисълът на изключителните събития не се разкрива веднага: съвременниците не го забелязват, потънали в своето всекидневие. Така може "да се разчете" тази картина и това е изразено само чрез композицията — с разположението на фигурите в пространството. Известният драматург и теоретик на изкуството в наши дни Бертолт Брехт живо се интересува от картините на Брьогат: публикувани са записки на Брехт — размисли над "Падането на Икар", "Носенето на кръста" (ил. 11), "Вавилонската кула,4-и други платна на великия нидерландец. Брехт намира в тях опора на своя принцип за ефекта на "отчуждението". Смятайки, че съвременният театър трябва да събуди у зрителя самостоятелни, активни размисли, Брехт се стреми да даде на зрителя да почувствува своеобразието на обикновените явления, тоест да представи обикновените явления в необикновена светлина, да им придаде по този начин забележителност и да предизвика нужда от обяснението им. Брехт го намира у Брьогел. Нима композицията на "Падането на Икар" не ни кара да почувствуваме и осмислим отново по някакъв начин противоречията на живота? Или "Носенето на кръста": и там акцентите са разместени така, че виждаме тази позната ни обикновена евангелска легенда "отчуждена". Драматичният епизод с шествието на Христа към Голгота се губи в многолюдната, живееща с делничните си моментни интереси тълпа. "Смъртното наказание като народен празник", записва Брехт. И така размислите на Брьогел върху странните закони на живота откликват като живо ехо в изкуството на нашите дни. Творческата дейност на Питер Брьогел е кратка, той умира в 1569 година, на четиридесет и няколко години, без да дочака решаващите събития на нидерландската революция. Малко преди смъртта си създава картината "Слепите" (ил. 18). Слепи вървят след слепия си водач; страшни са празните им очници на бледите, отметнати назад лица, опипващите им ръце и несигурните стъпки по нанадолнището направо в реката, където вече е паднал слепият им водач и пада идващият след него — а останалите вървят покорно, те още нищо не знаят. Но всички ще бъдат също там — и това е неизбежно, то ще стане след миг: онова, което те сами не виждат, се вижда отстрани с жестока яснота. А пейзажът излъчва мир и спокойствие (любимите Брьогелови контрасти), селската църква изглежда твърде приятна, приятна е дори реката, където е осъдено да се удавят слепите. Тъжна алегория! Това е най-силният, завършващият акорд в изкуството на Брьогел, което може да се представи като симфония, пронизана от единна тема. Обичайки многострадалната си родина, художникът не може да прости на своите съотечественици едно: че са пасивни, глухи, слепи, че са потънали з мравешката суета на днешния ден и не са способни да се издигнат до върховете, които дават възможност да се обгърне цялото, единното, общото. Горко на слепите! Не са запазени портрети на Брьогел. Но по всяка вероятност той е изобразил себе си в рисунката "Художник и клиент". Затворено, сурово лице на човек, който живее напрегнат духовен живот, затаен дълбока страдалчески поглед изпод клонести вежди. Именно такъв е бил навярно и авторът на "Слепите".
--> Изпратете на приятел/ка



Начини на плащане
Чрез наложен платеж по пощата със запис (предварително) Чрез PayPal: Приемат се всички основни форми на плащане - Visa, MasterCard... по банков път (предварително)

За нас | Контакти | Общи условия за ползване | Реклама
Добре дошли в Онлайн Арт Магазин Замъкът
Подаръци, картини, керамика, пластика, бижутерия, уникати, сребърна авторска бижутерия, изкуство, живопис, графика, скулптура
© Всички права запазени - www.art.zamakabg.com - 2011


Вашият e-mail:
Парола:
Забравена парола

или Регистрация

Търсене

Ако търсите някой от нашите продукти, напишете наименованието, цвят, ключова дума или католжен номер.:

Именници

Днес Събота
(22 Ноември 2014)

Няма именници

Предстоят
Света Екатерина (Катерининден)
(24 Ноември)
Екатерина, Катя, Катина, Катерина, Кина

(25 Ноември)
Климент, Климентина

(26 Ноември)
Стилиан, Стилян, Стилиана, Стиляна

Търси за имена и именни дни:

резултатите от търсенето тук


Статии

Реклама

Онлайн Градински Магазин Замъкът Бургас




Сарафово Бургас - Бургаският Бевърли Хилс

Замъкът Бургас - Почивка на море